Начална страница | Интервю | Бизнесменът Пламен Хранков: Големия Маргин живя 2 години в "Замъкът Хранков"

Бизнесменът Пламен Хранков: Големия Маргин живя 2 години в "Замъкът Хранков"

image 2008 г. Агент Тенев (вдясно) посреща с усмивка и бира хотелиера Пламен Хранков в столичен ресторант.

Илия Павлов искаше да ми стане съдружник, но го убиха...

Пламен Хранков е първият милионер в България, както и собственик на първия 5-звезден хотел у нас - “Замъкът Хранков” в столичния квартал Драгалевци. Негово дело е и първият частен хотел в България, построен в Суходол през 1992 година.

В най-откровеното си интервю Пламен Хранков разкрива пред „ШОУ” всички неказани истини за рухналия му бизнес, за съдебните перипетии, както и за познанството му с фигури като Илия Павлов, Алексей Петров, братя Маргини и Маджо.

- Г-н Хранков, съвсем наскоро бяхте изправен в „Съдебен спор”, където ваш ищец беше пенсионерката Таня Младенова. Тя е един от многото акционери на дружеството, което сте ръководел. В ефир Младенова поиска от вас да й дадете сумата от 7155 лв. с лихвите. В крайна сметка обаче съдът отсъди във ваша полза. Справедливо ли беше все пак това решение?
- Решението, което съдът взе по този казус, беше даже много лесно, тъй като и за обикновен човек, камо ли за съдия, е елементарно да разбере, че в едно акционерно дружество, на което съм бил и акционер, и изпълнителен директор, като физическо лице лично аз не дължа на никого абсолютно нищо.

Лично аз пари не дължа никому.

Всъщност и аз мога да заема мястото на ищеца в същия този съдебен казус, тъй като съм загубил много, много повече. Като основен акционер всъщност съм най-големият губещ в тази ситуация, тъй като съм вложил свое имущество, което струва много, много милиони. И сега струва толкова, само че това е положението. Случаят с банковия кредит, който теглих, ми изигра много лоша услуга. Мислех, че банката ще ми влезе в положението, че ще реструктурира кредита, за да излезем всички от тази ситуация, но това не се случи.

В България банките са такива, за съжаление. Не работят в подкрепа на кредитоискателите, не се интересуват от техните проблеми, за тях е важно само имуществото и дали могат да го продадат. Ние не можахме да изплатим въпросния кредит, тъй като лихвите на банките се оказаха ненормално високи – 12%. Ако банката беше реагирала адекватно, печалбата щеше да е над 20 млн. евро! Пари, с които щяхме да върнем кредита, аз щях да спечеля най-много, но и хората около мен – също.

Към тези хора - акционерите, единственото, което аз мога да предприема, е да се водят някакви дела срещу държавата, но всичко това отново е свързано с много средства. Дела срещу институциите, които така позволиха да се продаде „Замъкът Хранков” на толкова занижена, бих казал, нереална цена!

- Всъщност каква е пълната версия на онова, което се случи със „Замъкът Хранков” в Драгалевци, който е първият 5-звезден хотел в България? Защо се стигна до фалит?
- Идеята за „Замъкът Хранков” се роди още през 1992 г., когато аз бях започнал да си строя там къща, в която да живея. Впоследствие обаче ми предложиха да изкупя едни парцели, на които нямаше застрояване там, на много изгодни цени. Аз ги купих и тъй като вече бях построил първия частен хотел в Суходол и имах натрупан опит, реших да направя и първия 5-звезден хотел. Кръстих го така заради архитектурата му.

Започнах да го строя, направих много от инсталациите, почти всичко беше направено, но имаше и още много довършителни работи, за които трябваха доста средства, които не можех да финансирам сам. Тогава се наложи да пуснем акции на пазара. Но поради почти ежедневното рязко покачване на цените, акционерното дружество се оказа недостатъчно от финансова гледна точка и тогава прибягахме до въпросния кредит. Винаги съм вярвал, че ще го върнем. Ако банката беше проявила разбиране и коректност, имах големи планове за излизане от ситуацията и нови успехи, от които не само аз щях да спечеля…

- Направих справка и с изненада установих, че и в момента хотелът функционира?! Последната актуализация на тази информация обаче е с дата 11 май 2009 г...
- Странно наистина, защото ние освободихме хотела през 2006 г., година по-късно той имаше нови собственици, които даже се бяха нанесли. Но хотелът се води официално затворен - новите собственици, откакто са се нанесли, не са правели никакви промени, поне аз не знам.

- За каква сума продадохте „Замъкът Хранков” и на кого? През 2007 г. беше обявено, че хотелът е продаден успешно за 13 млн. лева, но това ли е истинската му цена?
- За съжаление „Замъкът Хранков” се продаде почти срещу заем, който имахме към банката. Стана така, че той беше оценен от новите си собственици, защото така е по закон – тези, които покриха дълга от банката. Лично аз смятам, че цената му е доста повече от онази, която обявиха, но тъй като в последните три години хотелът не е регистрирал приходи, работил е само на загуби, съответно и оценката му излиза толкова ниска в качеството му на търговски обект.

А сумата от 13 млн. лева не е истина –

тя пак е казана от устата на някой, който не е разбрал, не е бил наясно. Поредните глупости! Щеше да бъде добре, ако сумата наистина беше такава, защото в такъв случай всички щяхме да вземем едни много добри пари. За съжаление, това не е реално.

- А помните ли общата бройка на акционерите, които в крайна сметка не успяха да си възвърнат инвестицията в хотела?
- Първоначалната обща бройка на акционерите, когато създавахме дружеството, говоря за ’94-95 година, може би бяха малко повече от 6 или 7 хиляди. Но след това много хора си продадоха акциите – тези, които ги бяха купили спекулативно, и бройката намаля. В последните години извадките сочеха, че акционерите са около 5000.

- Как бихте коментирал историята, която ви изправи пред съда – че имената на вашите хотелски вериги се спрягат с източването на пари от населението, подобно на познатите „пирамиди”? Доколкото знам, понастоящем компаниите не се търгуват на фондовата борса и дори срещу временните удостоверения „Хранков” не са издадени акции?
- Благодаря ви за този въпрос, защото аз точно за този впоследствие станал скандален случай исках да ви кажа – тогава се появиха едни евреи, които бяха настанени в хотела в качеството си на клиенти. Малко след това те дойдоха при мен и по някакъв начин успяха да ме убедят, че имат потенциални клиенти, които системно могат да настаняват в хотела, с други думи – да ми съдействат за бъдещи нощувки, но могат да правят тези резервации единствено от моя терминал, който се намира на рецепцията. Аз съответно им дадох съгласието си да го направят, защото се водеше законна дейност. На моя терминал те направиха резервации за бъдещи нощувки на клиенти, от които дойдоха и много пари в банката.

Всичко се случваше официално, по законов път, по банковата сметка на хотела. След което обаче стана ясно, че въпросните евреи успоредно с тези неща са си правили и някаква си тяхна схема, чрез която са извършвали източване на пари от кредитни карти с терминали, които се монтират на специални места, например в магазини. Аз за тази схема изобщо не знаех и спокойно може да се каже, че бях подведен. И стана така, че в един момент евреите бяха източили вече твърде много пари от кредитни карти, но им предстоеше пътуване в чужбина. Не бяха си платили всички нощувки и изведнъж те избягаха от хотела. Веднага подадох сигнал, защото те имат да си плащат, и успяха да ги хванат на границата.

Тогава започна това дело, в което ме направиха обвиняем, и то защото по думите на тези двама евреи аз съм знаел и съм им позволил да правят всичко това. Имаше много тежко дело, в което бях оправдан на всички инстанции, по абсолютно всички параграфи, бяха разпитвани свидетели. В крайна сметка това пресата никъде не го отрази. А когато ме направиха обвиняем, медиите се надпреварваха как да ме изкарат възможно най-черния човек. И това се набиваше в главите на хората с месеци, създаде се впечатление, че

аз наистина съм направил тази ужасия.

Тиражираха го, без да имат някакви конкретни доказателства, че имам вина.

- Преди 7 години прокурорът Георги Кювлиев директно заяви, че вие, в качеството ви на обвиняем, заедно с чуждите граждани Нафтал Рофе и Цион Шерер, сте успели да източите чрез ПОС – устройство, монтирано в хотел „Хранков”, въпросните стотици хиляди левове. Как бихте коментирал казаното?
- Да, да, точно за това говоря, ето това е голямата лъжа! Въпросният прокурор застана на чуждата страна. Обаче не е така. Това го казвам за пръв и за последен път пред вас, защото не желая повече да се връщам към този период от живота си. Как може евреите да твърдят, че съм знаел за цялата тази машинация, при положение че, ако ме бяха уведомили какво искат да правят, аз никога нямаше да им позволя, точно защото ще съм първият потърпевш след това. Разбирате ли - то няма логика аз да го знам и в същото време на моя терминал да се правят тези операции. Ако дори бях заподозрял какво се случва, веднага щях да съобщя на полицията и евреите щяха да бъдат заловени. Но тези неща прокурорите какво ги интересуват?! Аз пусках жалби, реакцията им беше – „съдът да те оправя”. Съдът ме оправда, но това ми костваше 4-5 години.

- Мнозина ви обвиниха тогава и в прекалено близко съдружие с цел взаимно облагодетелстване с ВАЦ, твърдейки, че навремето всички техни заседания са се провеждали именно във вашия хотел. Според жена, пожелала анонимност, обучението на дъщеря ви по тенис е било спонсорирано именно от ВАЦ?!
- Поредните глупости. Не съм имал близки отношения с ВАЦ. Техни гости идваха в хотела, това беше всичко. Самите те си провеждаха в залите някакви мероприятия. Но това е хотел, в който за онова време отсядаха всички холивудски знаменитости, защото беше единственият от такъв калибър. Говоря ви за имена като Жан Клод Ван Дам, Стивън Сегал, Харви Кайтел, Хулио Иглесиас. Гостували са и цели футболни отбори – например националите на Англия, този на Израел... Хулио Иглесиас например имаше специални претенции и не даваше на никого да го снима откъм левия му профил. Явно не се харесваше в тази позиция.

- Въпреки фалита на „Замъкът Хранков” вие се осмелихте да построите и негов двойник – на брега на морето, край с. Топола, доколкото е вярна информацията. Явно обичате риска, за да предприемете подобна инвестиция?
- Не е вярна и тази информация, добре е, че питате, за да стане веднъж завинаги ясно как са стоели и как стоят нещата. Отговори, които давам за пръв и последен път пред медиите. За такъв хотел имаше само идея да бъде строен, но така и не стана факт - пак поради този прословут кредит, който взех от „Биохим”, не успях да реализирам иначе хубавата идея.

- Преди „Замъкът Хранков” създадохте и първия частен хотел в България, построен в Суходол през 1992 г. С него какво стана?
- Продадох го още през 1993 г. А го построих даже през ’91-ва. Стигна се до продажба, защото ми трябваха средства за 5-звездния хотел, но този хотел иначе беше доста успешна инвестиция. Много добре работеше.

- Освен тези хотели притежавате и още един – „Хармония” в Банкя, който се намира точно до къщата на премиера Бойко Борисов. Вярна ли е информацията, че сега фирма на Алексей Петров държи хотела?

„Хармония” действително се намира точно до къщата на премиера Бойко Борисов в Банкя,

но и него продадох още през 2000 г. А доколко Алексей Петров е свързан с фирмата, която сега го държи, не мога да кажа, не знам доколко той има въздействие върху нея. Фирмата, която купи „Хармония”, се казва „Екотур” и е изцяло туристическа, занимава се с хотелиерство. И да е бил свързан по някакъв начин с нея Алексей Петров, не ме е и интересувало, честно да ви кажа.

- В какви отношения сте с Алексей Петров?
- Алексей Петров го познавам покрай гостуванията му в „Замъкът Хранков”. Имаше там един приятел евреин, когото и аз познавах бегло, чрез който всъщност се запознах и с Алексей Петров.

- А не държеше ли навремето именно Алексей Петров нощния бар в „Замъкът Хранков”?
- Не, никога не го е държал, това пак са някакви инсинуации. Въпросният нощен бар, който впоследствие стана казино, беше изключително пълен в един определен период от евреи, чиято цел беше да вкарват клиентела, съответно - и приходи за хотела. Да, обаче не им се получи, след което дойдоха други евреи като потенциални мениджъри, които започнаха да се занимават с казиното. Те водеха цели групи от играчи, имаха и много възможности да го правят. Тогава ние направихме договор за наем с въпросните евреи.

Определих им един наем, който не беше никак малък, те приеха и така стана всичко. Освен това те всеки уикенд водеха групи с клиенти, които отделно си плащаха нощувките в хотела и това се оказаха едни много добри потенциални приходи. Реално това беше поводът, по който се запознах с Алексей Петров, който, както вече споменах, се познаваше с един от въпросните евреи. Така че, говорили сме си, но никакви делови отношения не сме имали. Но Алексей Петров е създал впечатление в мен за един сериозен, отговорен човек, който гледа да се отнася коректно с хората около себе си.

Не е в никакъв случай някой лигльо или мошеник.

- В хотел „Хранков” тогава са били и офисите на покойния Иво Карамански...
- Това е абсолютна грешка. Иво Карамански, лека му пръст, е идвал в хотела, познавах го много добре. Но посещенията му са били всичко на всичко два пъти, и то в лоби бара на Замъка като клиент. Аз го познавам обаче не от Замъка, а още от първия частен хотел в Суходол. Хотел, който му бях дал под наем за около половин година, преди да го продам. Тогава си спомням, че ми плати много хубав наем. Карамански го използва в продължение на 5-6 месеца, след което го освободи и аз повече не съм имал бизнес отношения с него. Цялата история тръгна оттам, че когато Иво Карамански излезе от затвора, негови хора, не той лично, дойдоха в хотела, за да ме попитат дали мога да го дам под наем, защото много им харесвал, да го ползват като база – за разговори, за срещи. Съгласих се, защото предложението беше изключително добро.
След този период, в който аз дори не съм ходил в хотела, го продадох. А след това вече загубих връзка и с Карамански. Нито съм го чувал, нито виждал. Три години след това, когато Иво беше дошъл на гости в лоби бара на Замъка, ме видя и ме черпи едно уиски, си спомням. Но държа да отбележа, че него просто съм го познавал, нито съм му знаел нещата, нито срещите. Всеки знае себе си. По същия начин познавам и Маргините.

Големия Маргин например е спал в „Замъкът Хранков” в продължение на 2 години.

Беше наел един апартамент в хотела и живееше там за този период от време. Плащаше си редовно, беше много стриктен. Плащаше по 2500 долара наем на месец винаги по банков път. Ходеше там на басейна, в спортния комплекс, на масажи, засичали сме се много пъти. Маджо също е идвал в хотела, но не да спи в него, а основно в спортния комплекс. Идваше на фитнес почти през ден. Димата Руснака също по тази линия познавам, цялата група на СИК тогава. Но те идваха като клиенти и си плащаха като такива. Държаха се нормално, не са притеснявали никого. Отношението им беше много добро и възпитано, никога не е имало ексцесии. Дори фактът, че те идваха там, донякъде предпазваше хотела от това да се случват ексцесии.

- А за познанството си с Илия Павлов какво можете да ми кажете?
- С Илия Павлов имах много сериозни разговори точно преди да го убият. Една година преди това се бях разбрал с него пак по повод този прословут кредит, защото той е идвал като клиент много пъти в хотела. По тази линия се познавах и с него, и със съдружника му и негова дясна ръка Николай Вълканов. Точно тогава направихме устно споразумение как да се откупи дългът от банката и аз да направя съдружие с тях. Щях да им дам една част от акциите си, а те да ми оправят дълга към „Биохим”. За нещастие обаче, се случи това убийство.

Тъкмо да стане, и изведнъж аз разбирам, че Илия Павлов е застрелян, а бях си помислил – „ето, най-накрая излезнах от тази ситуация”. А знаете, преди да го убият, Илия Павлов стоеше зад най-мощната туристическа верига, което щеше да подейства доста оздравяващо на хотела. Най-големият карък за мен беше убийството на Илия Павлов. Точно тогава си казах: „Аз съм голям карък!” Наистина.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Добавете към: del.icio.us | Digg | Svejo.net | Facebook
  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст

Повече новини

Powered by Vivvo CMS v4.1.6